Становището на науката: Основни свойства на времето са неговото непостоянство и

Становището на науката: Основни свойства на времето са неговото своенравие и колебливост. В метеорологията времето се схваща като положението на атмосферата в тъкмо несъмнено време и място, докато климатът характеризира режима на времето за обещано място или регион, избран въз основа на многогодишни наблюдения. Следователно всяко метеорологично положение би трябвало да се преглежда в по-широк исторически подтекст.

Мит: Няма световно стопляне, тъй като температурите през зимата в по-голямата част от земното кълбо са негативни. Дори се означават рисково ниски стойности всяка година. Съвсем неотдавна спътник на НАСА записва температура под -95 °C на повърхността на Антарктида. Наблюдават се и студени и дъждовни дни през летния сезон, когато би трябвало да е изсъхнало и горещо. Ако имаше световно стопляне, ледът и снегът щяха да се топят по-бързо. На огромни територии през зимата вали сняг. Нещо повече – не са редки случаите на дебели снежни покривки, блокиране на пътища, затваряне на летища и проблеми с всекидневието на хората, поради мощни снежни стихии и струпване на пълен сняг. Ако се затопля толкоз бързо, колкото настояват някои учени, топлолюбиви растения и животни щяха да се заселват в по-северни територии. В доста тропически и екваториални региони не се следи бързо покачване на температурите, а в някои техни елементи даже има захлаждане.

Понятията „ климатични промени “ и „ световно стопляне “, постоянно се употребяват погрешно и от време на време стават обект на свободни тълкования. Понякога тези отзиви се основават на субективната памет за времето през отминали интервали, постоянно с незадоволително времетраене. Продължителността на наблюдаемия интервал дефинира точността и достоверността на направените заключения за климата и неговите промени. При разбор на междинната температура за даден месец от годината, може да се открият огромни разлики сред обособените години (фиг.1). Например през месец януари междинната месечна температура на въздуха се променя доста. През 2017 година тя е -5,8 °С, до момента в който през януари 2007 година тя доближава 4,5 °С. Въпреки това през множеството години в интервала от 2000 до 2019 година междинната температура на въздуха е към и под 0 °С.

В реалност времето е доста изменчиво и неговите съмнения са нещо напълно обикновено. Особено осезаеми са съмненията през зимните месеци, когато стоплянето на времето има забележим резултат, като размразяване на снежната завивка.
Фиг. 1 Средна месечна температура на станция София през месец март за интервала 2000 – 2019 година (Данни: )
Световната метеорологична организация възприема 30-годишни интервали на наблюдаване като основа за разбор на климата и установяването на климатични промени, включително и наклонност към световно стопляне, която е частен случай (промяна на средногодишните температури) на по-общото название „ климатични промени “. Сравнителният разбор на междинните стойности на температурите на въздуха в гр. София  за интервала 1961-1990 и 1979-2008 година демонстрира, че се следи стопляне (фиг. 2).
Фиг. 2 Средни месечни стойности на температурата на въздуха в София за разнообразни интервали (Велев, 2010). Периодът 1961-1990 година e избран за климатична норма от 
Докато междинната температура през първия 30-годишен интервал е -1,5 °С, то за интервала 1979-2008 година тя нараства до -0,7 °С. Независимо от субективното чувство за „ по-студена ” или „ по-топла ” зима, е налице безспорен факт – повишение на средномесечната стойност на температурата на въздуха. Това напълно не значи, че в бъдеще няма да се следят студени и/или ледени дни (с оптималната температура на въздуха под 0 °С). Вместо това броят на дните с позитивна температура на въздуха продължава да се усилва. През летните месеци също се следи повишение на средномесечната температура (фиг. 2), което се свързва с увеличение на броя на рекордно топлите дни.

Статия на